« ан-Ниса »
« стих-92 »
وَمَا كَانَ لِمُؤْمِنٍ أَن يَقْتُلَ مُؤْمِنًا إِلاَّ خَطَئًا وَمَن قَتَلَ مُؤْمِنًا خَطَئًا فَتَحْرِيرُ رَقَبَةٍ مُّؤْمِنَةٍ وَدِيَةٌ مُّسَلَّمَةٌ إِلَى أَهْلِهِ إِلاَّ أَن يَصَّدَّقُواْ فَإِن كَانَ مِن قَوْمٍ عَدُوٍّ لَّكُمْ وَهُوَ مْؤْمِنٌ فَتَحْرِيرُ رَقَبَةٍ مُّؤْمِنَةٍ وَإِن كَانَ مِن قَوْمٍ بَيْنَكُمْ وَبَيْنَهُمْ مِّيثَاقٌ فَدِيَةٌ مُّسَلَّمَةٌ إِلَى أَهْلِهِ وَتَحْرِيرُ رَقَبَةٍ مُّؤْمِنَةً فَمَن لَّمْ يَجِدْ فَصِيَامُ شَهْرَيْنِ مُتَتَابِعَيْنِ تَوْبَةً مِّنَ اللّهِ وَكَانَ اللّهُ عَلِيمًا حَكِيمًا
българската транслитерация: Уe ма кянe ли му’минин eн яктулe му’минeн илла хaтaа(хaтaeн), уe мeн кaтeлe му’минeн хaтaeн фe тaхриру рaкaбeтин му’минeтин уe дийeтун мусeллeмeтун ила eхлихи илла eн йeссaддaку, фe ин канe мин кaумин aдуууин лeкум уe хууe му’минун фe тaхриру ракабетин му’минех(му’минетин), уе ин кяне мин каумин бейнекум уе бейнехум мисакун фе дийетун муселлеметун иля ехлихи уе тахриру ракабетин му’минех(му’минетин), фе мен лем йеджид фе съйаму шехрейни мутетабиайни теубетен миналлах(миналлахи), уе кяналлаху алимен хакима(хакимен).
И не трябва вярващ да убива вярващ, освен по погрешка. А онзи, който убие вярващ по погрешка, да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му, освен ако простят. А ако (убитият) е вярващ от враждебен вам народ, да се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас, да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. А онзи, който няма възможност, да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.
