« ан-Ниса »
« стих-77 »
أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِينَ قِيلَ لَهُمْ كُفُّواْ أَيْدِيَكُمْ وَأَقِيمُواْ الصَّلاَةَ وَآتُواْ الزَّكَاةَ فَلَمَّا كُتِبَ عَلَيْهِمُ الْقِتَالُ إِذَا فَرِيقٌ مِّنْهُمْ يَخْشَوْنَ النَّاسَ كَخَشْيَةِ اللّهِ أَوْ أَشَدَّ خَشْيَةً وَقَالُواْ رَبَّنَا لِمَ كَتَبْتَ عَلَيْنَا الْقِتَالَ لَوْلا أَخَّرْتَنَا إِلَى أَجَلٍ قَرِيبٍ قُلْ مَتَاعُ الدَّنْيَا قَلِيلٌ وَالآخِرَةُ خَيْرٌ لِّمَنِ اتَّقَى وَلاَ تُظْلَمُونَ فَتِيلاً
българската транслитерация: E лeм тeрe илeллeзинe килe лeхум куффу eйдийeкум, уe eкимус сaлатe уe атуз зeках(зeкатe), фe лeмма кутибe aлeйхимул къталу иза фeрикун минхум яхшeунeн насe кe хaшйeтиллахи eу eшeддe хaшйeх(хaшйeтeн), уe калу рaббeна лимe кeтeбтe aлeйнeл кътал(кътале), леу ля аххартена иля еджелин кариб(карибин), кул метауд дунъа калил(калилун) уел ахърету хайрун ли мениттека уе ля тузлемуне фетила(фетилен).
Не видя ли ти онези, на които бе казано: “Възпирайте ръцете си (от сражение) и извършвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” А когато им бе предписано сражение, ето че част от тях се уплашиха от враговете, все едно се плашеха от Аллах, и дори повече. И рекоха: “Господи наш, защо ни предписа сражение? Защо не ни отсрочи за кратко време?” Кажи: “Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах. И не ще бъдете угнетени, дори колкото влакънце от фурма.”
