« ан-Ниса »
« стих-64 »
وَمَا أَرْسَلْنَا مِن رَّسُولٍ إِلاَّ لِيُطَاعَ بِإِذْنِ اللّهِ وَلَوْ أَنَّهُمْ إِذ ظَّلَمُواْ أَنفُسَهُمْ جَآؤُوكَ فَاسْتَغْفَرُواْ اللّهَ وَاسْتَغْفَرَ لَهُمُ الرَّسُولُ لَوَجَدُواْ اللّهَ تَوَّابًا رَّحِيمًا
българската транслитерация: Уe ма eрсeлна мин рeсулин илла ли ютаa би изниллах(изниллахи), уe лeу eннeхум из зaлeму eнфусeхум джаукe фeстaгфeруллахe уeстaгфeрe лeхумур рeсулу лe уeджeдуллахe тeууабeн рaхима(рaхимeн).
А всеки пратеник изпращахме, с позволението на Аллах, само да му се покоряват. И ако те, когато угнетяваха душите си, дойдеха при теб и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за опрощението им, щяха да видят, че и от двете страни Аллах е приемащ покаянието, бъдещ милосърден.
