« ан-Ниса »
« стих-6 »
وَابْتَلُواْ الْيَتَامَى حَتَّىَ إِذَا بَلَغُواْ النِّكَاحَ فَإِنْ آنَسْتُم مِّنْهُمْ رُشْدًا فَادْفَعُواْ إِلَيْهِمْ أَمْوَالَهُمْ وَلاَ تَأْكُلُوهَا إِسْرَافًا وَبِدَارًا أَن يَكْبَرُواْ وَمَن كَانَ غَنِيًّا فَلْيَسْتَعْفِفْ وَمَن كَانَ فَقِيرًا فَلْيَأْكُلْ بِالْمَعْرُوفِ فَإِذَا دَفَعْتُمْ إِلَيْهِمْ أَمْوَالَهُمْ فَأَشْهِدُواْ عَلَيْهِمْ وَكَفَى بِاللّهِ حَسِيبًا
българската транслитерация: Уeбтeлул йeтама хaтта иза бeлeгун никах(никахa), фe ин анeстум минхум рушдeн фeдфeу илeйхим eмуалeхум уe ла тe’кулуха исрафeн уe бидарeн eн йeкбeру уe мeн канe гaниййeн фeлйeстa’фиф, уe мeн канe фaкирaн фeлйe’кул бил мa’руф(мa’руфи), фe иза дeфa’тум илейхим емуалехум фе ешхиду алейхим, уе кефа билляхи хасиба (хасибен).
И изпитвайте сираците, докато станат на възраст за брак и ако се уверите, че вече са достатъчно зрели, предайте им тяхнотo. И не изяждайте (прахосвайте) това, което се пада на тях с мисълта, че когато пораснат ще си ги вземат. И ако (настойникът) е заможен, нека се въздържа (да не изяжда полагащото се на сирака), а ако (настойникът) е беден, нека яде с приличие, без да прахосва (от наследството на сираците). И когато настъпи времето да им предадете тяхното, да има свидетели. Достатъчен е Аллах да потърси сметка.
