« ан-Ниса »
« стих-47 »
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ أُوتُواْ الْكِتَابَ آمِنُواْ بِمَا نَزَّلْنَا مُصَدِّقًا لِّمَا مَعَكُم مِّن قَبْلِ أَن نَّطْمِسَ وُجُوهًا فَنَرُدَّهَا عَلَى أَدْبَارِهَا أَوْ نَلْعَنَهُمْ كَمَا لَعَنَّا أَصْحَابَ السَّبْتِ وَكَانَ أَمْرُ اللّهِ مَفْعُولاً
българската транслитерация: Я eйюхeллeзинe утул китабe амину би ма нeззeлна мусaддикaн ли ма мeaкум мин кaбли eн нaтмисe ууджухeн фe нeруддeха aла eдбариха eу нeл’aнeхум кeма лeaнна aсхабeс сeбт(сeбти) уe канe eмруллахи мeф’ула(мeф’улeн).
О, дарени с Писанието, повярвайте в онова, което низпослахме като потвърждение на наличното у вас (Стария и Новия завет), преди „ликовете да изтрием и образите в тил да обърнем”, или да ги прокълнем, както проклехме „хората на Съботата (онези, които престъпваха забраната за Съботата)”. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.
