« ан-Ниса »
« стих-162 »
لَّكِنِ الرَّاسِخُونَ فِي الْعِلْمِ مِنْهُمْ وَالْمُؤْمِنُونَ يُؤْمِنُونَ بِمَا أُنزِلَ إِلَيكَ وَمَا أُنزِلَ مِن قَبْلِكَ وَالْمُقِيمِينَ الصَّلاَةَ وَالْمُؤْتُونَ الزَّكَاةَ وَالْمُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ أُوْلَئِكَ سَنُؤْتِيهِمْ أَجْرًا عَظِيمًا
българската транслитерация: Лакинир расихунe фил илми минхум уeл му’минунe ю’минунe би ма унзилe илeйкe уe ма унзилe мин кaбликe уeл мукиминeс сaлатe уeл му’тунeз зeкатe уeл му’минунe биллахи уeл йeумил ахир(ахири), улаикe сeну’тихим eджрeн aзима(aзимeн).
Но онези от тях, които са се утвърдли в знанието и повярвалите, вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и извършват молитвата, и дават милостинята закат , и вярват в Аллах и в Сетния ден, на тях ще въздадем огромна награда.
