« ан-Ниса »
« стих-128 »
وَإِنِ امْرَأَةٌ خَافَتْ مِن بَعْلِهَا نُشُوزًا أَوْ إِعْرَاضًا فَلاَ جُنَاْحَ عَلَيْهِمَا أَن يُصْلِحَا بَيْنَهُمَا صُلْحًا وَالصُّلْحُ خَيْرٌ وَأُحْضِرَتِ الأَنفُسُ الشُّحَّ وَإِن تُحْسِنُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ اللّهَ كَانَ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيرًا
българската транслитерация: Уe ин имрaeтун хафeт мин бa’лиха нушузeн eу ъ’радaн фe ла джунахa aлeйхима eн юслъха бeйнeхума сулха(сулхaн), уeс сулху хaйр(хaйрун), уe ухдърaтил eнфусуш шухх(шуххa), уe ин тухсину уe тeттeку фe иннaллахe канe би ма тa’мeлунe хaбира(хaбирaн).
И ако жена се страхува от своя съпруг, от незаинтересованост или отдалечаване от негова страна, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят. Най-добро е помирението. В душата е заложено скъперничеството. И ако благодетелствате и се побоите да не изгубите милостта на Аллах, - сведущ е Аллах за вашите дела.
