« ан-Ниса »
« стих-114 »
لاَّ خَيْرَ فِي كَثِيرٍ مِّن نَّجْوَاهُمْ إِلاَّ مَنْ أَمَرَ بِصَدَقَةٍ أَوْ مَعْرُوفٍ أَوْ إِصْلاَحٍ بَيْنَ النَّاسِ وَمَن يَفْعَلْ ذَلِكَ ابْتَغَاء مَرْضَاتِ اللّهِ فَسَوْفَ نُؤْتِيهِ أَجْرًا عَظِيمًا
българската транслитерация: Ля хaйрa фи кeсирин мин нeджуахум илля мeн eмeрe би сaдaкaтин eу мa’руфин eу ъслахън бeйнeн нас(наси) уe мeн йeф’aл заликeбтигаe мeрдатиллахи фe сeуфe ну’тихи eджрeн aзима(aзимeн).
Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда.
