« ан-Ниса »
« стих-102 »
وَإِذَا كُنتَ فِيهِمْ فَأَقَمْتَ لَهُمُ الصَّلاَةَ فَلْتَقُمْ طَآئِفَةٌ مِّنْهُم مَّعَكَ وَلْيَأْخُذُواْ أَسْلِحَتَهُمْ فَإِذَا سَجَدُواْ فَلْيَكُونُواْ مِن وَرَآئِكُمْ وَلْتَأْتِ طَآئِفَةٌ أُخْرَى لَمْ يُصَلُّواْ فَلْيُصَلُّواْ مَعَكَ وَلْيَأْخُذُواْ حِذْرَهُمْ وَأَسْلِحَتَهُمْ وَدَّ الَّذِينَ كَفَرُواْ لَوْ تَغْفُلُونَ عَنْ أَسْلِحَتِكُمْ وَأَمْتِعَتِكُمْ فَيَمِيلُونَ عَلَيْكُم مَّيْلَةً وَاحِدَةً وَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ إِن كَانَ بِكُمْ أَذًى مِّن مَّطَرٍ أَوْ كُنتُم مَّرْضَى أَن تَضَعُواْ أَسْلِحَتَكُمْ وَخُذُواْ حِذْرَكُمْ إِنَّ اللّهَ أَعَدَّ لِلْكَافِرِينَ عَذَابًا مُّهِينًا
българската транслитерация: Уe иза кунтe фихим фe eкaмтe лeхумус сaлатe фeл тeкум таифeтун минхум мeaкe уeл йe’хузу eслихaтeхум фe иза сeджeду фeл йeкуну мин уeраикум, уeл тe’ти таифeтун ухра лeм юсaллу фeл юсaллу мeaкe уeл йe’хузу хъзрaхум уe eслихaтeхум уeддeллeзинe кеферу леу тагфулуне ан еслихатикум уе емтиатикум фе йемилуне алейкум мейлетен уахъдех(уахъдетен) уе ля джунаха алейкум ин кяне бикум езен мин матарин еу кунтум марда ен тедау еслихатекум, уе хузу хъзракум инналлахе еадде лил кяфирине азабен мухина(мухинен).
И когато си сред вярващите и им водиш молитвата, нека с теб да има една група и да вземат своите оръжия, и когато едните се покланят (свеждат челата си до земята) , другите да стоят зад вас. После нека дойде друга група, която още не се е молила, и да извърши молитвата с теб, и да бъде предпазлива, и да вземе оръжията си. Онези, които не повярваха, желаят да нехаете за своите оръжия и вещи, та да се нахвърлят срещу вас изведнъж. И не е прегрешение за вас, ако дъжд ви напакости или сте болни, да положите оръжията си, но бъдете предпазливи. И Аллах приготви за неверниците унизително мъчение.
