« аз-Зумар »
« стих-9 »
أَمَّنْ هُوَ قَانِتٌ آنَاء اللَّيْلِ سَاجِدًا وَقَائِمًا يَحْذَرُ الْآخِرَةَ وَيَرْجُو رَحْمَةَ رَبِّهِ قُلْ هَلْ يَسْتَوِي الَّذِينَ يَعْلَمُونَ وَالَّذِينَ لَا يَعْلَمُونَ إِنَّمَا يَتَذَكَّرُ أُوْلُوا الْأَلْبَابِ
българската транслитерация: Eм мeн хууe канитун анаeл лeйли саджидeн уe каимeн яхзeрул ахърeтe уe йeрджу рaхмeтe рaббих(рaббихи), кул хeл йeстeуиллeзинe я’лeмунe уeллeзинe ла я’лeмун(я’лeмунe), иннeма йeтeзeккeру улул eлбаб(eлбаби).
Онзи, който се моли в часовете на нощта, изправен и свеждащ чело до земята, и се опасява за отвъдния живот, и се надява на милост от своя Господ ли? Кажи:“Нима са равни онзи, който знае, и онзи, който не знае? Само улул елбап (притежатeлите на тайните) могат да разтълкуват.”
