« аз-Зумар »
« стих-42 »
اللَّهُ يَتَوَفَّى الْأَنفُسَ حِينَ مَوْتِهَا وَالَّتِي لَمْ تَمُتْ فِي مَنَامِهَا فَيُمْسِكُ الَّتِي قَضَى عَلَيْهَا الْمَوْتَ وَيُرْسِلُ الْأُخْرَى إِلَى أَجَلٍ مُسَمًّى إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَاتٍ لِّقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ
българската транслитерация: Aллаху йeтeуeффeл eнфусe хинe мeутиха уeллeти лeм тeмут фи мeнамиха, фe юмсикуллeти кaда aлeйхeл мeутe уe юрсилул ухра ила eджeлин мусeмма(мусeммeн), иннe фи заликe лe аятин ли кaумин йeтeфeккeрун(йeтeфeккeрунe).
Аллах умъртвява физическите тела по време на смъртта. А онези, които са в сън, не са мъртви. Тогава, върху когото е предписана смъртта, задържа (физическото му тяло в състояние на сън), а другия (неговата душа) праща (където поиска в съня) до определеното време. И наистина в това има знамения (поуки) за хора мислещи.
