« аз-Зумар »
« стих-23 »
اللَّهُ نَزَّلَ أَحْسَنَ الْحَدِيثِ كِتَابًا مُّتَشَابِهًا مَّثَانِيَ تَقْشَعِرُّ مِنْهُ جُلُودُ الَّذِينَ يَخْشَوْنَ رَبَّهُمْ ثُمَّ تَلِينُ جُلُودُهُمْ وَقُلُوبُهُمْ إِلَى ذِكْرِ اللَّهِ ذَلِكَ هُدَى اللَّهِ يَهْدِي بِهِ مَنْ يَشَاء وَمَن يُضْلِلْ اللَّهُ فَمَا لَهُ مِنْ هَادٍ
българската транслитерация: Aллаху нeззeлe aхсeнeл хaдиси китабeн мутeшабихeн мeсанийe тaкшaърру минху джулудуллeзинe яхшeунe рaббeхум, суммe тeлину джулудухум уe кулюбухум ила зикриллах(зикриллахи), заликe худaллахи йeхди бихи мeн йeшау, уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин хад(хадин).
И Аллах, подобно на Книгата, праща от Себе Си като благодат и като добродетел светлина. И настръхва от нея кожата на онези, които изпитват трепет (вълнение) към своя Господ, после кожата и сърцата им се смекчават и намират покой в споменаването на Аллах. Ето това е напътствието на Аллах, и с него Той напътва към СебеСи когото пожелае, а когото Аллах остави в заблуда, за него няма ни един напътстващ.
