« аз-Зумар »
« стих-10 »
قُلْ يَا عِبَادِ الَّذِينَ آمَنُوا اتَّقُوا رَبَّكُمْ لِلَّذِينَ أَحْسَنُوا فِي هَذِهِ الدُّنْيَا حَسَنَةٌ وَأَرْضُ اللَّهِ وَاسِعَةٌ إِنَّمَا يُوَفَّى الصَّابِرُونَ أَجْرَهُم بِغَيْرِ حِسَابٍ
българската транслитерация: Кул я ъбадъллeзинe амeнуттeку рaббeкум, лиллeзинe aхсeну фи хазихид дуня хaсeнeх(хaсeнeтун), уe aрдуллахи уасиaх(уасиaтун) иннeма юуeффaс сабирунe eджрeхум би гaйри хисаб(хисабин).
Кажи: “О, вярващи раби, бъдете притежатели на таква (богобоязън) към своя Господ (бойте се да не изгубят милостта Му)! За онези, които са добри в този живот, ще има добрина. И земята на Аллах е обширна. А за търпеливите наградата е безмерна.”
