« стих-8 »
أَأُنزِلَ عَلَيْهِ الذِّكْرُ مِن بَيْنِنَا بَلْ هُمْ فِي شَكٍّ مِّن ذِكْرِي بَلْ لَمَّا يَذُوقُوا عَذَابِ
българската транслитерация: E унзилe aлeйхиз зикру мин бeйнина, бeл хум фи шeккин мин зикри, бeл лeмма йeзуку aзаб(aзаби).
На него ли измежду нас е низпослано напомнянето (прославянето)?” И не, те се съмняват в Моето Напомняне, но те още не вкусиха от Моето мъчение.
