« стих-44 »
وَخُذْ بِيَدِكَ ضِغْثًا فَاضْرِب بِّهِ وَلَا تَحْنَثْ إِنَّا وَجَدْنَاهُ صَابِرًا نِعْمَ الْعَبْدُ إِنَّهُ أَوَّابٌ
българската транслитерация: Уe хуз би йeдикe дъгсeн фaдръб бихи уe ля тaхнeс, инна уeджeднаху сабирa(сабирeн), ни’мeл aбд(aбду), иннeху eууаб(eууабун).
“(О, Еюб) вземи в длан снопче сламки и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Какъв прекрасен раб! И той се бе отдал на Аллах (беше отдал духа си на Аллах приживе).
