« стих-30 »
وَوَهَبْنَا لِدَاوُودَ سُلَيْمَانَ نِعْمَ الْعَبْدُ إِنَّهُ أَوَّابٌ
българската транслитерация: Уe уeхeбна ли дауудe сулeйман(сулeйманe), ни’мeл aбд(aбду), иннeху eууаб(eууабун).
И дарихме Дауд (Давид) със син Сюлейман (Соломон). Какъв прекрасен раб! И наистина Той се бе отдал на Нас.
