« стих-22 »
إِذْ دَخَلُوا عَلَى دَاوُودَ فَفَزِعَ مِنْهُمْ قَالُوا لَا تَخَفْ خَصْمَانِ بَغَى بَعْضُنَا عَلَى بَعْضٍ فَاحْكُم بَيْنَنَا بِالْحَقِّ وَلَا تُشْطِطْ وَاهْدِنَا إِلَى سَوَاء الصِّرَاطِ
българската транслитерация: Из дeхaлу aля дауудe фe фeзиa минхум калу ля тeхaф, хaсмани бeга бa’дуна aля бa’дън фaхкум бeйнeна бил хaккъ уe ля туштът уeхдина ила сeуаис сърат(съратъ).
Когато пристигнаха при Давут (Давид), той се уплаши от тях. Рекоха: „Не се страхувай! Ние сме само двама спорещи, ощетили един друг. Вече отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път (със справедливо решение)!”
