« ас-Саффат »
« стих-102 »
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَى فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَى قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ سَتَجِدُنِي إِن شَاء اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ
българската транслитерация: Фe лeмма бeлeгa мeaхус сa’йe калe я бунeййe инни eра фил мeнами eнни eзбeхукe фaнзур маза тeра, калe я eбeтиф’aл ма ту’мeру сeтeджидуни иншаaллаху минeс сабирин(сабиринe).
И когато порасна, и достигна възраст да работи с него, той му рече: “О, сине мой, аз наистина сънувах, как те жертвам. Какво ще кажеш за това?” И рече(Исмаил): “О, татко мой, направи, това което ти е повелено! И с позволението на Аллах, ще ме намериш от търпеливите.”
