« стих-45 »
وَلَوْ يُؤَاخِذُ اللَّهُ النَّاسَ بِمَا كَسَبُوا مَا تَرَكَ عَلَى ظَهْرِهَا مِن دَابَّةٍ وَلَكِن يُؤَخِّرُهُمْ إِلَى أَجَلٍ مُّسَمًّى فَإِذَا جَاء أَجَلُهُمْ فَإِنَّ اللَّهَ كَانَ بِعِبَادِهِ بَصِيرًا
българската транслитерация: Уe лeу юахъзуллахун насe бима кeсeбу ма тeрeкe aла зaхриха мин даббeтин, уe лакин юaххърухум ила eджeлин мусeмма(мусeммeн), фe иза джаe eджeлухум фe иннaллахe канe би ибадихи бaсира(бaсирeн).
И ако Аллах разпитваше хората за това, което са спечелили, то Той не би оставил на земята ни една твар. Но Той забавя това за определен срок. И щом срокът им дойде (прави равносметка). Наистина Аллах е Всезрящ за Своите раби.
