« стих-37 »
وَهُمْ يَصْطَرِخُونَ فِيهَا رَبَّنَا أَخْرِجْنَا نَعْمَلْ صَالِحًا غَيْرَ الَّذِي كُنَّا نَعْمَلُ أَوَلَمْ نُعَمِّرْكُم مَّا يَتَذَكَّرُ فِيهِ مَن تَذَكَّرَ وَجَاءكُمُ النَّذِيرُ فَذُوقُوا فَمَا لِلظَّالِمِينَ مِن نَّصِيرٍ
българската транслитерация: Уe хум ястaрихунe фиха, рaббeна aхриджна нa’мeл салихaн гaйрeллeзи кунна нa’мeл(нa’мeлу), e уe лeм нуaммиркум ма йeтeзeккeру фихи мeн тeзeккeрe уe джаeкумун нeзир(нeзиру), фe зуку фe ма лиз залиминe мин нaсир(нaсирин).
И те там крещят : “Господи наш, изведи ни (от тук), за да правим други, праведни дела вместо това, което сме правили!” А нима не ви дадохме достатъчно време за живот, за да се поучите през него! И не дойде ли при вас предупредител? Тогава вкусете (мъчението). И вече за угнетителите няма закрилник.
