« стих-12 »
وَمَا يَسْتَوِي الْبَحْرَانِ هَذَا عَذْبٌ فُرَاتٌ سَائِغٌ شَرَابُهُ وَهَذَا مِلْحٌ أُجَاجٌ وَمِن كُلٍّ تَأْكُلُونَ لَحْمًا طَرِيًّا وَتَسْتَخْرِجُونَ حِلْيَةً تَلْبَسُونَهَا وَتَرَى الْفُلْكَ فِيهِ مَوَاخِرَ لِتَبْتَغُوا مِن فَضْلِهِ وَلَعَلَّكُمْ تَشْكُرُونَ
българската транслитерация: Уe ма йeстeуил бaхрани хаза aзбун фуратун саигун шeрабуху уe хаза милхун уджадж(уджаджун), уe мин куллин тe’кулунe лaхмeн тaриййeн уe тeстaхриджунe хилйeтeн тeлбeсунeха, уe тeрeл фулкe фихи мeуахирe ли тeбтeгу мин фaдлихи уe лeaллeкум тeшкурун(тeшкурунe).
И две морета не (могат да) са еднакви. Едното е сладко, утолява жаждата, приятно за пиене, а другото е солено, горчиво, и от всяко едно ядете прясно месо, и извличате украшения (перли), които носите. И виждаш корабите да порят вълните, търсейки от Неговата благодат. И се очаква така да сте признателни!
