« стих-39 »
قُلْ إِنَّ رَبِّي يَبْسُطُ الرِّزْقَ لِمَن يَشَاء مِنْ عِبَادِهِ وَيَقْدِرُ لَهُ وَمَا أَنفَقْتُم مِّن شَيْءٍ فَهُوَ يُخْلِفُهُ وَهُوَ خَيْرُ الرَّازِقِينَ
българската транслитерация: Кул иннe рaбби йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау мин ибадихи уe якдиру лeх(лeху), уe ма eнфaктум мин шeйин фe хууe юхлифух(юхлифуху), уe хууe хaйрур разикин(разикинe).
Кажи им: “И наистина Моят Господ увеличава и намалява препитанието на когото пожелае от Своите раби. И каквото раздадете, Той ви го връща. Той е най-добрият от даващите препитание.”