« стих-31 »
وَقَالَ الَّذِينَ كَفَرُوا لَن نُّؤْمِنَ بِهَذَا الْقُرْآنِ وَلَا بِالَّذِي بَيْنَ يَدَيْهِ وَلَوْ تَرَى إِذِ الظَّالِمُونَ مَوْقُوفُونَ عِندَ رَبِّهِمْ يَرْجِعُ بَعْضُهُمْ إِلَى بَعْضٍ الْقَوْلَ يَقُولُ الَّذِينَ اسْتُضْعِفُوا لِلَّذِينَ اسْتَكْبَرُوا لَوْلَا أَنتُمْ لَكُنَّا مُؤْمِنِينَ
българската транслитерация: Уe калeллeзинe кeфeру лeн ну’минe би хазeл кур’ани уe ля биллeзи бeйнe йeдeйх(йeдeйхи), уe лeу тeра изиз залимунe мeукуфунe индe рaббихим, йeрджиу бa’духум ила бa’дънил кaул(кaулe), йeкулуллeзинeстуд’ифу лиллeзинeстeкбeру лeу ля eнтум лe кунна муминин(мумининe).
И неверниците: “Не ще повярваме нито в този Коран, нито в низпосланото, което е в ръцете им (Библията).” А да бе ги видял как се обвиняват един друг угнетителите, изправени пред техния Господ. И слабите, казват на горделивите: “Ако не бяхте вие, ние непременно щяхме да сме вярващи.”
