« стих-19 »
فَقَالُوا رَبَّنَا بَاعِدْ بَيْنَ أَسْفَارِنَا وَظَلَمُوا أَنفُسَهُمْ فَجَعَلْنَاهُمْ أَحَادِيثَ وَمَزَّقْنَاهُمْ كُلَّ مُمَزَّقٍ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَاتٍ لِّكُلِّ صَبَّارٍ شَكُورٍ
българската транслитерация: Фe калю рaббeна баидбeйнe eсфарина уe зaлeму eнфусeхум фe джeaлнахум eхадисe уe мeззaкнахум куллe мумeззaк(мумeззaкън), иннe фи заликe лe аятин ли кулли сaббарин шeкур(шeкурин).
Но те: “Господи, увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И угнетиха самите себе си. И ги сторихме предания (от поколения на поколения). И напълно ги разпиляхме на парчета. И наистина в това има знамения (поуки) за всеки многотърпелив, признателен.
