« стих-14 »
فَلَمَّا قَضَيْنَا عَلَيْهِ الْمَوْتَ مَا دَلَّهُمْ عَلَى مَوْتِهِ إِلَّا دَابَّةُ الْأَرْضِ تَأْكُلُ مِنسَأَتَهُ فَلَمَّا خَرَّ تَبَيَّنَتِ الْجِنُّ أَن لَّوْ كَانُوا يَعْلَمُونَ الْغَيْبَ مَا لَبِثُوا فِي الْعَذَابِ الْمُهِينِ
българската транслитерация: Фe лeмма кaдaйна aлeйхил мeутe ма дeллeхум aла мeутихи илла даббeтул aрдъ тe’кулу минсeeтeх(минсeeтeху), фe лeмма хaррe тeбeййeнeтил джинну eн лeу кану я’лeмунeл гaйбe ма лeбису фил aзабил мухин(мухини).
И когато отсъдихме той да умре, знанието, че е мъртъв дойде само от един дървояд, който гризеше тоягата му. И когато падна той, на джиновете се изясни, че ако знаеха неведомото, не биха търпели това унизително мъчение.
