« стих-12 »
وَلِسُلَيْمَانَ الرِّيحَ غُدُوُّهَا شَهْرٌ وَرَوَاحُهَا شَهْرٌ وَأَسَلْنَا لَهُ عَيْنَ الْقِطْرِ وَمِنَ الْجِنِّ مَن يَعْمَلُ بَيْنَ يَدَيْهِ بِإِذْنِ رَبِّهِ وَمَن يَزِغْ مِنْهُمْ عَنْ أَمْرِنَا نُذِقْهُ مِنْ عَذَابِ السَّعِيرِ
българската транслитерация: Уe ли сулeйманeр рихa гудууууха шeхрун уe рeуахуха шeхр(шeхрун), уe eсeлна лeху aйнeл кътр(кътри), уe минeл джинни мeн я’мeлу бeйнe йeдeйхи би изни рaббих(рaббихи), уe мeн йeзъг минхум aн eмрина нузъкху мин aзабис сaир(сaири).
И за Сулейман (Соломон) бе вятъра (под негов контрол), и утринният му ход бе колкото месец, и вечерният - колкото месец. И разтопихме и наляхме за него меда от мястото му. И от джинове имаше, работещи за него, с позволението на неговия Господ. А който сред тях се отлъчеше от Нашата повеля, го карахме да вкуси от мъчението на Пламъците.
