« ал-Ахзаб »
« стих-38 »
مَّا كَانَ عَلَى النَّبِيِّ مِنْ حَرَجٍ فِيمَا فَرَضَ اللَّهُ لَهُ سُنَّةَ اللَّهِ فِي الَّذِينَ خَلَوْا مِن قَبْلُ وَكَانَ أَمْرُ اللَّهِ قَدَرًا مَّقْدُورًا
българската транслитерация: Ма канe aлeн нeбиййи мин хaрeджин фима фaрaдaллаху лeх, суннeтaллахи филлeзинe хaлeу мин кaбл(кaблу), уe канe eмруллахи кaдeрeн мaкдура(мaкдурaн).
И за Пророка няма труност за онова, което Аллах му е наложил (да изпълни). Такъв бе обичаят на Аллах и спрямо предишните. Повелята на Аллах е само една предопределена (сбъдваща се) съдба.
