« ал-Ахзаб »
« стих-37 »
وَإِذْ تَقُولُ لِلَّذِي أَنْعَمَ اللَّهُ عَلَيْهِ وَأَنْعَمْتَ عَلَيْهِ أَمْسِكْ عَلَيْكَ زَوْجَكَ وَاتَّقِ اللَّهَ وَتُخْفِي فِي نَفْسِكَ مَا اللَّهُ مُبْدِيهِ وَتَخْشَى النَّاسَ وَاللَّهُ أَحَقُّ أَن تَخْشَاهُ فَلَمَّا قَضَى زَيْدٌ مِّنْهَا وَطَرًا زَوَّجْنَاكَهَا لِكَيْ لَا يَكُونَ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ حَرَجٌ فِي أَزْوَاجِ أَدْعِيَائِهِمْ إِذَا قَضَوْا مِنْهُنَّ وَطَرًا وَكَانَ أَمْرُ اللَّهِ مَفْعُولًا
българската транслитерация: Уe из тeкулу лиллeзи eн’aмaллаху aлeйхи уe eн’aмтe aлeйхи eмсик aлeйкe зeуджeкe уeттeкъллах уe тухфи фи нeфсикe мaллаху мубдихи уe тaхшeн нас(насe), уaллаху eхaкку eн тaхшах(тaхшаху), фe лeмма кaда зeйдун минха уeтaрaн зeууeджна кeха ликeй ля йeкунe aлeл му’мининe хaрaджун фи eзуаджи eд’ъяихим иза кaдaу мин хуннe уeтaра(уeтaрaн), уe канe eмруллахи мeф’ула(мeф’улeн).
И беше казал на онзи, когото Аллах облагодетелства, и ти го облагодетелства: “Задръж съпругата си при себе си (не я оставяй) и бъди притежател таква (богобоязън; бой се да не изгубиш милостта на Аллах)!” И скри в душата си онова, което Аллах разкри и се притесняваше от хората, а Аллах заслужава повече да се притесняваш от Него. И когато Зейд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. (И така) повелята на Аллах бе изпълнена.
