« ас-Саджда »
« стих-17 »
فَلَا تَعْلَمُ نَفْسٌ مَّا أُخْفِيَ لَهُم مِّن قُرَّةِ أَعْيُنٍ جَزَاء بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ
българската транслитерация: Фe ля тa’лeму нeфсун ма ухфийe лeхум мин куррeти a’юн(a’юнин), джeзаeн би ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И вече никоя душа (никой) не знае като въздаяние за това, което са вършили, каква радост е скрита за тях.
