« ас-Саджда »
« стих-16 »
تَتَجَافَى جُنُوبُهُمْ عَنِ الْمَضَاجِعِ يَدْعُونَ رَبَّهُمْ خَوْفًا وَطَمَعًا وَمِمَّا رَزَقْنَاهُمْ يُنفِقُونَ
българската транслитерация: Тeтeджафа джунубухум aнил мeдаджъи йeд’унe рaббeхум хaуфeн уe тaмaaн уe мимма рaзaкнахум юнфикун(юнфикунe).
И напускат постелите си (стават от леглата си), и зоват своя Господ със страх и копнеж, и раздават от онова, което сме им дали.
