« Локман »
« стих-12 »
وَلَقَدْ آتَيْنَا لُقْمَانَ الْحِكْمَةَ أَنِ اشْكُرْ لِلَّهِ وَمَن يَشْكُرْ فَإِنَّمَا يَشْكُرُ لِنَفْسِهِ وَمَن كَفَرَ فَإِنَّ اللَّهَ غَنِيٌّ حَمِيدٌ
българската транслитерация: Уe лeкaд атeйна лукманeл хикмeтe eнишкур лиллях(лилляхи), уe мeн йeшкур фe иннeма йeшкуру ли нeфсих(нeфсихи), уe мeн кeфeрe фe иннeллахe гaниюн хaмид(хaмидун).
И кълна се, че дадохме на Лукман мъдростта за да бъде признателен към Аллах! И който е признателен, то той е признателен само за собствената си душа. А който е неблагодарен, то Аллах е над всяка нужда (няма нужда от ничия признателност), Всеславен.
