« ар-Рум »
« стих-48 »
اللَّهُ الَّذِي يُرْسِلُ الرِّيَاحَ فَتُثِيرُ سَحَابًا فَيَبْسُطُهُ فِي السَّمَاء كَيْفَ يَشَاء وَيَجْعَلُهُ كِسَفًا فَتَرَى الْوَدْقَ يَخْرُجُ مِنْ خِلَالِهِ فَإِذَا أَصَابَ بِهِ مَن يَشَاء مِنْ عِبَادِهِ إِذَا هُمْ يَسْتَبْشِرُونَ
българската транслитерация: Aллахуллeзи юрсилур рияхa фe тусиру сeхабeн фe йeбсутуху фис сeмаи кeйфe йeшау уe йeдж’aлуху кисeфeн фe тeрeл уeдкa яхруджу мин хълалих(хълалихи), фe иза eсабe бихи мeн йeшау мин ибадихи иза хум йeстeбширун(йeстeбширунe).
Аллах е, Който праща ветровете и така облаците се раздвижват, и ги разстила после по небето, както пожелае, и ги разделя на парчета, и после виждаш как дъждът излиза измежду тях. И щом го изсипе над когото пожелае от Своите раби, виждаш как се радват.
