« ар-Рум »
« стих-39 »
وَمَا آتَيْتُم مِّن رِّبًا لِّيَرْبُوَ فِي أَمْوَالِ النَّاسِ فَلَا يَرْبُو عِندَ اللَّهِ وَمَا آتَيْتُم مِّن زَكَاةٍ تُرِيدُونَ وَجْهَ اللَّهِ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الْمُضْعِفُونَ
българската транслитерация: Уe ма атeйтум мин рибeн ли йeрбууe фи eмуалин наси фe ля йeрбу индaллах(индaллахи), уe ма атeйтум мин зeкатин туридунe уeджхaллахи фe улаикe хумул муд’ъфун(муд’ъфунe).
И за да има растеж (увеличение) в имуществото на хората, това което давате с лихва (споменавате Аллах с нежелание), то не расте при Аллах (не се осветява душата ви). А милостинята, дадена (споменавайки) желаейки Лика на Аллах, именно това (осветява сърцето на душата ви) множейки се натрупва.
