« ал-Имран »
« стих-7 »
هُوَ الَّذِيَ أَنزَلَ عَلَيْكَ الْكِتَابَ مِنْهُ آيَاتٌ مُّحْكَمَاتٌ هُنَّ أُمُّ الْكِتَابِ وَأُخَرُ مُتَشَابِهَاتٌ فَأَمَّا الَّذِينَ في قُلُوبِهِمْ زَيْغٌ فَيَتَّبِعُونَ مَا تَشَابَهَ مِنْهُ ابْتِغَاء الْفِتْنَةِ وَابْتِغَاء تَأْوِيلِهِ وَمَا يَعْلَمُ تَأْوِيلَهُ إِلاَّ اللّهُ وَالرَّاسِخُونَ فِي الْعِلْمِ يَقُولُونَ آمَنَّا بِهِ كُلٌّ مِّنْ عِندِ رَبِّنَا وَمَا يَذَّكَّرُ إِلاَّ أُوْلُواْ الألْبَابِ
българската транслитерация: Хууeллeзи eнзeлe aлeйкeл китабe минху аятун мухкeматун хуннe уммул китаби уe ухaру мутeшабихат(мутeшабихатун), фe eммeллeзинe фи кулубихим зeйгун фe йeттeбиунe ма тeшабeхe минхубтигаeл фитнeти уeбтигаe тe’уилих(тe’уилихи), уe ма я’лeму тe’уилеху иллалах (иллаллаху), уер расихуне фил илми йекулюне аменна бихи, куллун мин инди раббина, уе ма йеззеккеру илля улул елбаб (елбаби).
Той е, Който низпосла на теб Книгата. Една част от знаменията в нея са ясни (разбираеми по смисъл, изразяващи явни заповеди), те са основата на Книгата, а останалите са неясни (техният смисъл може да се тълкува по различни начини). Ала онези, в чиито сърца има изкривяване (клонят към неправилното), следват неясните знамения (които имат нужда от разяснение) от Книгата. И с цел да всеят смут, искат да ги разтълкуват. Ала никой, освен Аллах, не знае тяхното тълкуване. И утвърдените в знанието казват: “Повярвахме в Нея, всичкото е от нашия Господ.”, но и те не могат да разтълкуват. Единствено улулелбаб (премъдрите, усъвършенствалите се по пътя на Аллах; онези, на които са им били разкрити тайните) могат да разтълкуват.
