« ал-Имран »
« стих-67 »
مَا كَانَ إِبْرَاهِيمُ يَهُودِيًّا وَلاَ نَصْرَانِيًّا وَلَكِن كَانَ حَنِيفًا مُّسْلِمًا وَمَا كَانَ مِنَ الْمُشْرِكِينَ
българската транслитерация: Ма канe ибрахиму яхудиййeн уe ля нaсраниййeн уe лякин канe хaнифeн муслима(муслимeн), уe ма канe минeл мушрикин(мушрикинe).
Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин – ханиф (вярващ в един Бог–Аллах, вярващ в отдаването на духа в земния живот на Аллах и отдаден – осъществил духовно сливане и отдаване на Аллах, както е повелено, в земния живот) и той не бе от съдружаващите.
