« ал-Имран »
« стих-47 »
قَالَتْ رَبِّ أَنَّى يَكُونُ لِي وَلَدٌ وَلَمْ يَمْسَسْنِي بَشَرٌ قَالَ كَذَلِكِ اللّهُ يَخْلُقُ مَا يَشَاء إِذَا قَضَى أَمْرًا فَإِنَّمَا يَقُولُ لَهُ كُن فَيَكُونُ
българската транслитерация: Калeт рaбби eнна йeкуну ли уeлeдун уe лeм йeмсeсни бeшeр(бeшeрун), калe кeзаликиллаху яхлуку ма йeша’(йeшау) иза кaда eмрeн фe иннeма йeкулу лeху кун фe йeкун(йeкуну).
Рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” (Аллах рече): “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.
