« ал-Имран »
« стих-35 »
إِذْ قَالَتِ امْرَأَةُ عِمْرَانَ رَبِّ إِنِّي نَذَرْتُ لَكَ مَا فِي بَطْنِي مُحَرَّرًا فَتَقَبَّلْ مِنِّي إِنَّكَ أَنتَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ
българската транслитерация: Из калeт имрaeту ъмранe рaбби инни нeзeрту лeкe ма фи бaтни мухaррaрaн фe тeкaббeл минни, иннeкe eнтeс сeмиул aлим(aлиму).
Когато жената на Имран рече: “Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”
