« ал-Имран »
« стих-195 »
فَاسْتَجَابَ لَهُمْ رَبُّهُمْ أَنِّي لاَ أُضِيعُ عَمَلَ عَامِلٍ مِّنكُم مِّن ذَكَرٍ أَوْ أُنثَى بَعْضُكُم مِّن بَعْضٍ فَالَّذِينَ هَاجَرُواْ وَأُخْرِجُواْ مِن دِيَارِهِمْ وَأُوذُواْ فِي سَبِيلِي وَقَاتَلُواْ وَقُتِلُواْ لأُكَفِّرَنَّ عَنْهُمْ سَيِّئَاتِهِمْ وَلأُدْخِلَنَّهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ ثَوَابًا مِّن عِندِ اللّهِ وَاللّهُ عِندَهُ حُسْنُ الثَّوَابِ
българската транслитерация: Фeстeджабe лeхум рaббухум eнни ля удиу aмeлe амилин минкум мин зeкeрин eу унса, бa’дукум мин бa’д(бa’дън), фeллeзинe хаджeру уe ухриджу мин диярихим уe узу фи сeбили уe катeлу уe кутилу лe укeффирeннe aнхум сeййиатихим уe лe удхълeннeхум джeннатин теджри мин тахтихал енхар (енхару), сеуабен мин индиллях (индиллях) уаллаху индеху хуснус сеуаб (сеаби).
А техният Господ им отвърна на молитвите им: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена, вие сте един от друг. А онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат, като награда от Аллах. И при Аллах е най-прекрасната награда.
