« ал-Имран »
« стих-191 »
الَّذِينَ يَذْكُرُونَ اللّهَ قِيَامًا وَقُعُودًا وَعَلَىَ جُنُوبِهِمْ وَيَتَفَكَّرُونَ فِي خَلْقِ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ رَبَّنَا مَا خَلَقْتَ هَذا بَاطِلاً سُبْحَانَكَ فَقِنَا عَذَابَ النَّارِ
българската транслитерация: Eллeзинe йeзкурунaллахe къямeн уe куудeн уe aля джунубихим уe йeтeфeккeрунe фи хaлкъс сeмауати уeл aрд(aрдъ), рaббeна ма хaлaктe хаза батъла(батълaн), субханeкe фeкъна aзабeн нар(наръ).
Те (улулелбаб, на които Аллах им е разкрил тайните) споменават Аллах (непрекъснато) прави, седнали и легнали, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил всичко това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!
