« ал-Имран »
« стих-185 »
كُلُّ نَفْسٍ ذَآئِقَةُ الْمَوْتِ وَإِنَّمَا تُوَفَّوْنَ أُجُورَكُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ فَمَن زُحْزِحَ عَنِ النَّارِ وَأُدْخِلَ الْجَنَّةَ فَقَدْ فَازَ وَما الْحَيَاةُ الدُّنْيَا إِلاَّ مَتَاعُ الْغُرُورِ
българската транслитерация: Куллу нeфсин заикaтул мeут(мeути), уe иннeма тууeффeунe уджурeкум йeумeл къямeх(къямeти), фe мeн зухзихa aнин нари уe удхълeл джeннeтe фe кaд фаз(фазe), уe мал хаятуд дуня илля мeтаул гурур(гурури).
Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди (равносметката за делата ви) напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще е сполучилият. А земният живот е нищо друго освен измамна наслада.
