« ал-Имран »
« стих-183 »
الَّذِينَ قَالُواْ إِنَّ اللّهَ عَهِدَ إِلَيْنَا أَلاَّ نُؤْمِنَ لِرَسُولٍ حَتَّىَ يَأْتِيَنَا بِقُرْبَانٍ تَأْكُلُهُ النَّارُ قُلْ قَدْ جَاءكُمْ رُسُلٌ مِّن قَبْلِي بِالْبَيِّنَاتِ وَبِالَّذِي قُلْتُمْ فَلِمَ قَتَلْتُمُوهُمْ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ
българската транслитерация: Eллeзинe калу иннaллахe aхидe илeйна eлля ну’минe ли рeсулин хaтта йe’тийeна би курбанин тe’кулухун нар(нару), кул кaд джаeкум русулун мин кaбли бил бeййинати уe биллeзи култум фe лимe кaтeлтумухум ин кунтум садъкин(садъкинe).
На онези, които казаха: “Аллах ни заръча да не вярваме на пратеник, додето не ни донесе жертва, която огънят да погълне.” Кажи им: “Пратеници преди мен вече ви донесоха ясните знаци и онова, което казахте. Щом говорите истината, защо тогава ги убихте?”
