« ал-Имран »
« стих-170 »
فَرِحِينَ بِمَا آتَاهُمُ اللّهُ مِن فَضْلِهِ وَيَسْتَبْشِرُونَ بِالَّذِينَ لَمْ يَلْحَقُواْ بِهِم مِّنْ خَلْفِهِمْ أَلاَّ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ
българската транслитерация: Фeрихинe би ма атахумуллаху мин фaдлъхи, уe йeстeбширунe биллeзинe лeм йeлхaку бихим мин хaлфихим, eлля хaуфун aлeйхим уe ля хум яхзeнун(яхзeнунe).
Ликуват с онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за онези, които (ще ги последват), но все още не са ги настигнали, че няма страх за тях и не ще скърбят.
