« ал-Имран »
« стих-161 »
وَمَا كَانَ لِنَبِيٍّ أَن يَغُلَّ وَمَن يَغْلُلْ يَأْتِ بِمَا غَلَّ يَوْمَ الْقِيَامَةِ ثُمَّ تُوَفَّى كُلُّ نَفْسٍ مَّا كَسَبَتْ وَهُمْ لاَ يُظْلَمُونَ
българската транслитерация: Уe ма канe ли нeбиййин eн ягулл(ягуллe), уe мeн яглул йe’ти бима гaллe йeумeл къямeх(къямeти), суммe тууeффа куллу нeфсин ма кeсeбeт уe хум ля юзлeмун(юзлeмунe).
И не подобава на пророк да измени. А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил. После на всякой ще му се изплати каквото е придобил. И те не ще бъдат угнетени.
