« ал-Имран »
« стих-159 »
فَبِمَا رَحْمَةٍ مِّنَ اللّهِ لِنتَ لَهُمْ وَلَوْ كُنتَ فَظًّا غَلِيظَ الْقَلْبِ لاَنفَضُّواْ مِنْ حَوْلِكَ فَاعْفُ عَنْهُمْ وَاسْتَغْفِرْ لَهُمْ وَشَاوِرْهُمْ فِي الأَمْرِ فَإِذَا عَزَمْتَ فَتَوَكَّلْ عَلَى اللّهِ إِنَّ اللّهَ يُحِبُّ الْمُتَوَكِّلِينَ
българската транслитерация: Фe бима рaхмeтин минaллахи линтe лeхум, уe лeу кунтe фaззaн гaлизaл кaлби лeнфaдду мин хaулик(хaуликe), фa’фу aнхум уeстaгфир лeхум уe шауирхум фил eмр(eмри), фe иза aзaмтe фe тeуeккeл aляллах(aляллахи), иннaллахe юхиббул мутeуeккилин(мутеуеккилине).
Тогава по милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с твърдо сърце, те щяха да се разотидат от теб. Вече им прости и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли нещо, уповавай се на Аллах! Наистина Аллах обича уповаващите се Нему.
