« ал-Имран »
« стих-156 »
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ لاَ تَكُونُواْ كَالَّذِينَ كَفَرُواْ وَقَالُواْ لإِخْوَانِهِمْ إِذَا ضَرَبُواْ فِي الأَرْضِ أَوْ كَانُواْ غُزًّى لَّوْ كَانُواْ عِندَنَا مَا مَاتُواْ وَمَا قُتِلُواْ لِيَجْعَلَ اللّهُ ذَلِكَ حَسْرَةً فِي قُلُوبِهِمْ وَاللّهُ يُحْيِي وَيُمِيتُ وَاللّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ
българската транслитерация: Я eйюхeллeзинe амeну ля тeкуну кeллeзинe кeфeру уe калу ли ъхуанихим иза дaрaбу фил aрдъ eу кану гуззeн лeу кану индeна ма мату уe ма кутилю, ли йeдж’aлaллаху заликe хaсрeтeн фи кулюбихим уaллаху юхйи уe юмит(юмиту), уaллаху би ма тa’мелюне басир (басирун).
О, вярващи, не бъдете като онези, които не вярваха и казваха за своите братя, когато странстваха по земята или бяха завоеватели: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.” И стори Аллах това за огорчение на сърцата им. Аллах дава и отнема живота. И Аллах съзира най-добре вашите дела.
