« ал-Имран »
« стих-154 »
ثُمَّ أَنزَلَ عَلَيْكُم مِّن بَعْدِ الْغَمِّ أَمَنَةً نُّعَاسًا يَغْشَى طَآئِفَةً مِّنكُمْ وَطَآئِفَةٌ قَدْ أَهَمَّتْهُمْ أَنفُسُهُمْ يَظُنُّونَ بِاللّهِ غَيْرَ الْحَقِّ ظَنَّ الْجَاهِلِيَّةِ يَقُولُونَ هَل لَّنَا مِنَ الأَمْرِ مِن شَيْءٍ قُلْ إِنَّ الأَمْرَ كُلَّهُ لِلَّهِ يُخْفُونَ فِي أَنفُسِهِم مَّا لاَ يُبْدُونَ لَكَ يَقُولُونَ لَوْ كَانَ لَنَا مِنَ الأَمْرِ شَيْءٌ مَّا قُتِلْنَا هَاهُنَا قُل لَّوْ كُنتُمْ فِي بُيُوتِكُمْ لَبَرَزَ الَّذِينَ كُتِبَ عَلَيْهِمُ الْقَتْلُ إِلَى مَضَاجِعِهِمْ وَلِيَبْتَلِيَ اللّهُ مَا فِي صُدُورِكُمْ وَلِيُمَحَّصَ مَا فِي قُلُوبِكُمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ بِذَاتِ الصُّدُورِ
българската транслитерация: Суммe eнзeлe aлeйкум мин бa’дил гaмми eмeнeтeн нуасeн ягша таифeтeн минкум, уe таифeтун кaд eхeммeтхум eнфусухум йeзуннунe биллахи гaйрeл хaккъ зaннeл джахилиййeх(джахилиййeти), йeкулюнe хeл лeна минeл eмри мин шeй’(шeй’ин), кул иннeл eмрe куллеху лиллях (лилляхи), юхфуне фи енфусихим ма ля юбдуне лек (леке), йекулюне леу кяне лена минел емри шей’ун ма кутилня хахуна, кул леу кунтум фи буютикум ле березеллезине кутибе алейхимул катлу иля медаджиихим, уе ли йебтелияллаху ма фи судурикум уе ли юмаххъса ма фи кулюбикум, уаллаху алимун би затис судур (судури).
После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обвзела една група от вас, а (друга) група тревога изпълни душите им. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи им: “Делото принадлежи изцяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи им: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите (смъртни) ложета. (Това бе), за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви (и да ви избави)”. И Аллах знае съкровеното в сърцата.”
