« ал-Имран »
« стих-153 »
إِذْ تُصْعِدُونَ وَلاَ تَلْوُونَ عَلَى أحَدٍ وَالرَّسُولُ يَدْعُوكُمْ فِي أُخْرَاكُمْ فَأَثَابَكُمْ غُمَّاً بِغَمٍّ لِّكَيْلاَ تَحْزَنُواْ عَلَى مَا فَاتَكُمْ وَلاَ مَا أَصَابَكُمْ وَاللّهُ خَبِيرٌ بِمَا تَعْمَلُونَ
българската транслитерация: Из тус’идунe уe ля тeлуунe aля eхaдин уeр рeсулю йeд’укум фи ухракум фe eсабeкум гaммeн би гaммин ли кeйля тaхзeну aля ма фатeкум уe ля ма aсабeкум, уaллаху хaбирун бима тa’мeлун(тa’мeлунe).
Когато вие побягнахте нагоре (към планината), без да погледнете назад към никого, а зад вас Пратеника (на Аллах) ви зовеше. И ви се въздаде селд това печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Сведущ е Аллах за вашите дела.
