« ал-Имран »
« стих-152 »
وَلَقَدْ صَدَقَكُمُ اللّهُ وَعْدَهُ إِذْ تَحُسُّونَهُم بِإِذْنِهِ حَتَّى إِذَا فَشِلْتُمْ وَتَنَازَعْتُمْ فِي الأَمْرِ وَعَصَيْتُم مِّن بَعْدِ مَا أَرَاكُم مَّا تُحِبُّونَ مِنكُم مَّن يُرِيدُ الدُّنْيَا وَمِنكُم مَّن يُرِيدُ الآخِرَةَ ثُمَّ صَرَفَكُمْ عَنْهُمْ لِيَبْتَلِيَكُمْ وَلَقَدْ عَفَا عَنكُمْ وَاللّهُ ذُو فَضْلٍ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ
българската транслитерация: Уe лeкaд сaдaкaкумуллаху уa’дeху из тeхуссунeхум би изних(изнихи), хaтта иза фeшилтум уe тeназa’тум фил eмри уe aсaйтум мин бa’ди ма eракум ма тухъббун(тухъббунe), минкум мeн юридуд дуня уe минкум мeн юридул ахирeх(ахирeтe), суммe сaрaфекум анхум ли йебтелийекум, уе лекад афа анкум, уаллаху зу фадлин алел му’минин (му’минине).
Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушавахте и ги убивахте, с Неговото позволение. Но след като Аллах ви даде онова, което искахте (победата), вие се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта, която ви бе дадена и се възпротивихте. Някои от вас искаха земните блага, а някои от вас искаха отвъдните блага. После Той ви отклони от тях (направи така, че да загубите), за да ви изпита. И наистина (въпреки това) вече ви прости. И Аллах е даряващ с благодат вярващите.
