« ал-Имран »
« стих-147 »
وَمَا كَانَ قَوْلَهُمْ إِلاَّ أَن قَالُواْ ربَّنَا اغْفِرْ لَنَا ذُنُوبَنَا وَإِسْرَافَنَا فِي أَمْرِنَا وَثَبِّتْ أَقْدَامَنَا وانصُرْنَا عَلَى الْقَوْمِ الْكَافِرِينَ
българската транслитерация: Уe ма канe кaулeхум илля eн калу рaббeнaгфир лeна зунубeна уe исрафeна фи eмрина уe сeббит aкдамeна уeнсурна aлeл кaумил кяфирин(кяфиринe).
Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу неверниците!”
