« ал-Имран »
« стих-146 »
وَكَأَيِّن مِّن نَّبِيٍّ قَاتَلَ مَعَهُ رِبِّيُّونَ كَثِيرٌ فَمَا وَهَنُواْ لِمَا أَصَابَهُمْ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَمَا ضَعُفُواْ وَمَا اسْتَكَانُواْ وَاللّهُ يُحِبُّ الصَّابِرِينَ
българската транслитерация: Уe кeeййин мин нeбиййин катeлe, мeaху ръббийюнe кeсир(кeсирун), фe ма уeхeну ли ма aсабeхум фи сeбилиллахи уe ма дaуфу уe мeстeкану уaллаху юхиббус сабирин(сабиринe).
И заедно с много от пророците се сражаваха и множество мъдреци, но те не изнемощяха от онова, което ги сполетя по пътя на Аллах, и не проявиха слабост, и не се огъваха. Аллах наистина обича търпеливите.
